Княз Борис 1

Княз Борис I (Борис-Михаил) е един от най-важните владетели в българската история. Той управлява България от около 852 до 889 г.

  • Основни данни:

    • Период на управление: около 852–889 г. Прякор: Борис-Михаил (Михаил е името, което приема при християнското си кръщение). Наследници: Владимир-Расате (първороден син, който е свален), Симеон I (който продължава делото на Борис I). Оттегляне: През 889 г. се оттегля в манастир, но продължава да влияе върху политиката на страната.

  • Покръстване на България:

    • Преход към християнството: През 864 г. Борис I покръства българския народ, заменяйки езичеството с християнството. Това събитие е известно като покръстването на българите. Причини за покръстването: Желание за политическо и културно сближаване с християнските народи (особено Византия). Укрепване на държавата чрез въвеждането на обща религия. Намаляване на вътрешните конфликти между различните племена. Реакция: Покръстването среща съпротива от част от болярите, което води до въстание през 865 г. Борис го потушава, демонстрирайки твърдостта си като владетел.

  • Създаване на независима българска църква:

    • Преговори с Константинопол и Рим: Борис успешно лавира между Византия и папството, за да осигури независимостта на българската църква. Автокефалност: През 870 г. българската църква става автокефална архиепископия, което е огромно дипломатическо постижение.

  • Подкрепа за славянската писменост:

    • Ученици на Кирил и Методий: След смъртта на Константин-Кирил Философ и Методий Борис приема техните ученици – Климент, Наум и Ангеларий – в България. Охридската и Преславската книжовни школи: Борис създава условия за развитието на тези културни центрове, където се утвърждава старобългарската азбука и литература. Разпространение на славянската писменост: Борис I играе ключова роля в налагането на старобългарския език като официален църковен и държавен език.

  • Наследство:

    • Оттегляне в манастир: През 889 г. Борис предава престола на сина си Владимир-Расате. Когато Владимир опитва да върне езичеството, Борис излиза от манастира, сваля го от власт и поставя на престола третия си син – Симеон I. Значение: Борис I е канонизиран за светец заради огромния си принос към утвърждаването на християнството в България. Борис I остава в историята като един от най-великите държавници, чието управление има дълготраен и положителен ефект върху България и цялото славянско пространство.